Няма значение какъв си ти...
Нито Тя каква е...
Търсим причини.
Свои...
Виним...
А само сърцето си го знае.
То е, когато се устремяваш с душа,
толкова силно,
че спираш да дишаш,
меси небесни
в адска тъга
възторжено
кръвта ти пише.
И тишината в оригами сгъната
ще полети-
жеравче хартиено в небе от думи,
дълбока вода,
прилив от много лъжи
или истини голи,
помежду ни.
Лъжем времето, да спре да лети,
лъжем Съдбата,
а тя е сляпа.
Чувства ни,
хвърля зар в нечестни игри.
Шампанско, изригващо
в коркова тапа.
Не се залъгвай,
недей ме вини.
Дай просто да послушам тишината,
свита до сърцето ти.
Ритъма усети
на моето сърце.
И да мълчи душата.
Съб Дек 15, 2007 12:23 pm
